Неизбежните кризи в семейството и как да ги преодолеем
ХРОНОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО
Семейството в развиването си минава избрани стадии, свързани с някои неизбежни справедливи условия. Едно от тези условия е естествения път. Раждане на дете, гибелта на един остарял човек – всичко това доста трансформира структурата на фамилията и качеството на взаимоотношение сред членовете на фамилията един с различен. Семейството е като река, в която в никакъв случай не може да се влезе два пъти.
КЛАСИЧЕСКА ХРОНОЛОГИЯ НА РАЗВИТИЕ НА СЕМЕЙСТВОТО
- ПЪРВИЯТ ЕТАП – живота на уединен млад мъж, съвсем финансово самостоятелни, живеещ настрана от родителите си. Този стадий е наименуван „ време на монадата. “ Това е доста значимо за образуването на самостоятелни от родителите си визии за живота.
- ВТОРИЯТ ЕТАП стартира сега на среща с бъдещия сватбен сътрудник. Любов, романтика, поява на концепцията за брак, това са дългосрочни, постоянни връзки – всичко това принадлежи към него. Ако на този стадий от виталния цикъл всичко протича сполучливо, сътрудниците съумяват да споделят упованията си за бъдещия живот дружно.
- ТРЕТИЯТ ЕТАП – брак, съюза на обичаните под един покрив, началото на провеждането на общата стопанска система, общ живот. Този стадий е наименуван „ диада от време. “ Това е първата рецесия на фамилията . Младите хора би трябвало да сключат съглашение за това по какъв начин да живеят дружно. Умишлено или не, за организирането на живота би трябвало да решат как да се разпределят функционалност в фамилията, кой измисля и провежда занимания, кой решава по какъв начин да се харчат парите, който съпруг ще работи и кой не, по кое време да има дете, както и много други все значими неща. Някои въпроси е елементарно да разискват и договарят, а някои се обсъждат по – мъчно, тъй като желанията често не са ясни. Това важи изключително за половото държание.
- ЧЕТВЪРТИЯТ ЕТАП се случва, когато рецесията от третия стадий е преодоляна, бракът е оживял, и най-важното, имат към този момент първото си дете. Възникналата на този етап рецесия е още по-сериозна. Появил се е трети член на фамилията, фамилната конструкция се е трансформирала. Бракът към този момент, от една страна, е по-стабилен, а от друга – членовете на тази нова система са по-отдалечени един по отношение на различен. Има потребност от нов контракт, защото е належащо преразпределяне на функциите, време, пари и т.н. Кой ще се оправя с бебето през нощта? Родителите ще стоят ли вкъщи дружно или дамата е с детето, а мъжът й ще живее като ерген? Ако бебето не е донесло отчуждението в брачната връзка, а в противен случай, е сплотило родителите, този етап е минал сполучливо. Но е възможно детето да е донесло усещане за рутина и еднообразие в живота и на съпрузите им се коства, че младостта и празника са приключили и стартира безкрайната рутина. Мъжът се усеща подценен и подозира, че брачната половинка му изневерява с бебето. Жената стартира да се усеща изоставена с бебе на ръце и внезапно осъзнава, че е женена за лековерен тийнейджър, и че бремето на фамилния живот е на път да я смачка. Всичко това са признаци на неуспех в четвъртия стадий. Това не значи, че безусловно ще се стигне до бракоразвод, само че нормално правото на хомеостазата на фамилната система обезпечава комплицирани и претенциозни стабилизатори. Това е, да вземем за пример, постоянно изменничество, предхождащо семейните кавги и следващо помиряване, създаващо илюзията за фамилиарност и непоклатимост на фамилията. Също хронично заболяване на някой от съпрузите или всяка друга форма на персонална уязвимост – алкохолизъм, некадърност за професионални триумфи и така нататък
- ПЕТИ ЕТАП на виталния цикъл семейство се характеризира с появяването на второ дете. Той минава много по – просто тъй като не е нужно да се подпише ново съглашение за това по какъв начин да живеят с децата си, и кой е виновен за това, както беше в предходната стъпка. Разбира се, децата могат да бъдат повече от две, само че по модела на две деца могат да се демонстрират всички закони на развиването на фамилната система. Има данни за зависимостта на фамилните функции и редът на раждане на децата. Например, постоянно най-голямото момиче в фамилията за следващото дете става ерзац майка, детегледачка. Тя е виновна за по-младите и постоянно е лишена от опцията да живее собствен личен живот, прочее тя не знае по какъв начин да отговоря за самата себе си. Средното дете постоянно е най-проспериращото в дома, свободно от фамилни сюжети и дълг.
Смята се, че съревнование сред децата неизбежно поражда. Родителите се сблъскват с проблемите на детската ревнивост и по някакъв метод би трябвало да ги вземат решение. В решаването на този проблем, родителите често употребяват своя опит от детството си. Свръхконтрола над детските взаимоотношения, постоянната позиция на съдия издава удостоверение на нуждата от потвърждението на личната си значимост и припомняне на униженията от детството. С появяването на децата поражда нова подсистема в фамилната система. В случай на функционално семейство в нейната конструкция ще бъдат разпределени родителската подсистема и подсистемата на децата. В дисфункционално семейство може да бъдат завършени „ неверни “ подсистеми: Коалиция майка с едно дете против бащата и другото дете, или майка с деца, от една страна, и бащата – от друга. Границите сред подсистемите на фамилията – това е значим миг от организацията на живота и психическо здраве на системата. Ако границите на подсистемите са доста твърди (например, откакто детето се поставя в леглото, при него не идват до сутринта, каквото и да се случи), тогава може да има психосоматични болести при децата, защото единствено при доста мощни тласъци (заболявания с ефектни проявления), децата могат да преминат границата и нейните подсистеми и да приближат по-близо до родителите. Ако границите на подсистемите са мощно пропускливи, то всички членове на системата няма да са в положение да живеят техния персонален живот – това, което на британски се нарича privacy – неприкосновеността на персоналния живот , enmeshment – комплициране на функциите , „ obroditelennye “ – детски родители, съобразителни деца. Не е ясно кой взема решение и кой е виновен, и за кого.
- ШЕСТИ ЕТАП – детски образователни години. По това време фамилията се сблъсква с правилата и нормите на външния свят, разнообразни от разпоредбите за интра-семейния живот. На този етап се вземат решение въпросите за това, кое се смята за триумф, и кое за неуспех, по какъв начин да станат сполучливи, каква цена фамилията е готово да заплати за външния триумф и спазването на обществените правила и стандарти. Например, хиперсоциализираното семейство не счита никоя цена за прекомерно висока за обществения триумф на членовете му, а неудачника лишават от фамилна поддръжка. Това е семейство с доста проницаеми външни граници. Колкото тези граници са проницаеми, толкоз по – малко проницаеми са границите на фамилните подсистеми. Взаимоотношенията сред членовете на фамилията се контролират главно от правила, правила, обичаи, които мъчно се трансформират.
В дисидентското фамилията, т.е. фамилията, което стои в съпротива на външните правила и правила и е затворило външните граници често има мощно пропускливи вътрешните граници. В такива фамилии могат да имат проблеми с лоялността, само че не съпружеската, а с верността към фамилните правила и полезности. Така че, на този стадий от виталния цикъл на фамилията се изпитват границите на фамилната система, изнесените норми, легенди, правила и игри.
- СЕДМИЯ ЕТАП на виталния цикъл на фамилията е обвързвано с времето на децата в пубертета. Тя стартира с пубертета на първото дете. Водещото дете има потребност в този миг да се построи своя лична еднаквост, с цел да си отговори на въпроса: кой съм аз и къде отивам. Отговорът: „ Аз съм дете на родителите си “, не е задоволителен, с цел да се построи еднаквост. Примерите са търсени отвън фамилията, измежду връстници, несвързани възрастни.
Семейството в този миг би трябвало да реши най-важния проблем: да се приготви детето за обособяване, за самостоятелен живот. Тук е мястото, където ще се ревизира жизнеспособността и успеваемостта на действието на фамилната система. Ако фамилията се оправя с тази задача, той минава сред Сцила и Харибда, и плава върху спокойната простор на виталното корабоплаване.
Помислете за този интервал на фамилния живот в елементи. Обикновено по време на пубертета кризата на детето съответствува с рецесията на междинната възраст на родителите. Това значи, че по времето, когато детето се пробва да избяга от влияние на фамилията и желае да промени ориста си, или минимум на потока на живота си, родителите му са в потребност от опазване на стабилността на познатото.
Нека разгледаме по – в детайли този интервал от живота на фамилията. Обикновено интервалът на половото съзряване на детето съответствува с рецесията на междинната възраст при родителите. Това значи, че тъкмо когато детато се стреми да се измъкне от фамилното въздействие и желае смяна на своята орис, то родителите му извънредно се нуждаят от опазване на привичната непоклатимост. Кризата на междинната възраст настава, когато човек разбере, че избрани събития и обстоятелства от живота му са необратими: специалността е определена и на професионалното занятие към този момент са достигнати или недостигнати някакви резултати, фамилията е основано, децата към този момент са пораснали. Едновременно с това излиза наяве, че оставащото време от живота не е толкоз доста, силите понижават, признанието, че си несретник като че ли се оказва неизбежно. Неуспешните деца са положително опрощение: „ Аз не можах да направя кариера, тъй като децата ми бяха доста болнави (или „ сложни “) и доста време отиваше за тях. “ Сякаш за опазване на родителската самокритика е по – добре децата да са нежизнеспособни. Както се вижда, на този стадий от виталния цикъл ползите на децата и родителите са тъкмо противоположни. Често стабилността на фамилната система пряко зависи от това, не престават ли да живеят децата в родителското семейство. Често, по време на взаимния живот децата се научават да извършват избрани психически функционалности в фамилията, да вземем за пример, да бъдат посредници мужду родителите си. Ако децата излязат от фамилията и, което е още по – неприятно, станат независими и сполучливи, т.е. не се нуждаят към този момент от вниманието и помощта на родителите си, то родителите се сблъскват с нуждата да поддържат връзка директно един с различен, лице в лице. За да могат да живеят, им се постанова да решат маса проблеми, които са се натрупали, до момента в който в фамилията са живели децата. Много кавги се отключват в резултат на с години не решавани полови проблеми и доста други. Сега, когато липсват оправдания, свързани с децата, то всички тези проблеми се постанова да бъдат решавани, което може да се стори на съпрузите тежко и неприятно, и също така е изцяло допустимо да се стигне до бракоразвод. Много по просто би било да не се позволява „ сепарация “ (отделяне на детето) или да се допусне официално. Например детето официално живее настрана, учи в университет в различен град. Може даже да се ожени, само че по критериите на родителското семейство то още не е стъпило на крайници, не е достигнал нужното равнище на приходи или още не работи там, където фамилията счита, че би трябвало да работи. Неговите неуспехи са прелестен стабилизатор за родителското семейство. Така те лишават времето и силите на останалите членове на фамилията и разрешават да не се вземат решение другите фамилни проблеми. Ако детето все пак настойчиво върви към триумф, то има доста способи то да бъде отклонено от този път.
На този стадий е отдадена книгата на Джей Хейли „ Излизане от къщи “ (Haley, 1980). Главният тезис се заключава в това, че дезадаптивността и ексцентричното държание на младежа в този миг има предпазен темперамент. Щом родителското семейство се сблъска с обстоятелството, че детето е готово за сепарация, то фамилната система става нестабилна и дезорганизирана. Зачестяват споровете и се намалява самочувствието на членовете на фамилията. Това се явява сигнал за младежа, който му оповестява, че фамилията му е застрашено от разруха или в най – положителния случай изменение на структурата и привичните начини за взаимоотношение. За да запази всичко в предходния тип, младежът развива ексцентрично и дезадаптивно държание. Джей Хейли смята, че всеки член на всяка организация в аналогична обстановка е подготвен да поеме ролята на стабилизатор посредством нарушено (ексцентрично) държание. Покрай характерните нарушавания в държанието би могъл да развие и хронически болести, постоянно душевен. Ако се вземе поради, че нормално децата надживяват родителите си, то проблемът със стабилизацията на фамилията се взема решение по този метод, до момента в който са живи родителите.
И по този начин, този етап от виталния цикъл на фамилията е най – сложен за всички членове на фамилията, проблематичен и непосилен. Тук фамилията би трябвало да преустрои своите вътрешни и външни граници, да подписа нов контракт между всички членове. Да се научат да живеят в изменен състав.
- ОСМИЯТ ЕТАП е повтаряне на третия стадий, единствено членовете на диадата са в друга възраст. Децата са израснали и живеят самостоятелен живот, родителите са били оставени сами. Този стадий постоянно се назовава “ стадий на опустялото гнездо. “ Добре би било, в случай че до този стадий от виталния си цикъл фамилията е достигнало без огромни загуби и хората са щастливи да прекарват времето си един с различен, поддържайки насладата от взаимното другарство.
- ДЕВЕТИЯТ ЕТАП ОТ ЖИЗНЕНИЯ ЦИКЪЛ е живот в самотност. Единият от съпрузите е умрял, другият доизживява живота си самичък, по този начин, както е живял в младостта си, преди да сътвори семейство, само че към този момент е остарял човек, а зад него е изживяния му живот.
ОСОБЕНОСТИТЕ НА БЪЛГАРСКИЯ МОДЕЛ НА СЕМЕЙСТВОТО, който се показва със следните промени в класическия модел:
Първия стадий от виталния цикъл на Българското семейство от време на време се отличава с това, че постоянно младежът живее още в родителското семейство и няма опция да преживее опита на независимия, самостоятелен живот. През целия си доскорошен живот младежът съставлява детайл от своята фамилна система, притежател е на нейните правила и правила – бихме могли да го наречем дете е на своите родители. Обикновено той няма ясна визия за това, което е постигнал в своя живот със лични сили. Трудно му е да създаде възприятие за персонална отговорност за своята орис. Той не може да ревизира на процедура виталните правила, стандарти и правила, които е получил от родителите си и постоянно не може да създаде свои правила. Налице е семейство с пораснали деца.
На втория етап от жизненния цикъл някой от младежите в фамилията се среща с бъдещия си сватбен сътрудник, дами се за него и го довежда в дома на своите родители. Това е доста значителен миг. Задачата е доста комплицирана – да се сътвори малко семейство в огромното. Младите хора би трябвало да се договорят освен между тях за това по какъв начин ще живеят дружно, по какви правила (вижте втори и трети стадий на класическата схема), само че и би трябвало да се договорят с родителите си, по – тъкмо да се предоговорят за това по какъв начин ще поддържат връзка между тях. Патриархалните правила оферират вид на подобен контракт: младият брачен партньор или брачна половинка влизат в огромното семейство с правата на още едно дете – наследник или щерка и постоянно им се постанова да назовават родителите на колегата си „ мамо “ и „ тате “. Не всяко младо семейство е готово за подобен сюжет на връзките. Добре е, когато и двамата съпрузи не са подготвени за такива връзки, само че доста по неприятно е, когато за това не е подготвен единствено единият. Тогава целите им са разнообразни. Единият от членовете на младото семейство би желал да играе ролята на брачен партньор или брачна половинка, до момента в който у другият целите са разнообразни. Конфликтите, които произлизат от това състояние са общоизвестни и постоянно наподобяват като кавги мужду снаха и свекърва или сред шурей и родителите на брачната половинка му. Но в действителност в основата лежи спорът сред ролевите цели на съпрузите.
Новата подсистема (младото семейство) на първо място се нуждае от обособяване, а остарялата система, подчинявайки се на закона на хомеостазата, желае да резервира статуквото. Така се основава парадоксална обстановка: бракът сякаш съществува, само че в реалност не е по този начин. Ситуацията е мъчителна за всички. Например се случва майката на сина да нахлува рано заран в спалнята на младото семейство, с цел да ги буди и даде указания или да се промъква крадешкам през нощта, с цел да завие сина си и прочие на пръв взор комични обстановки, само че по никакъв начин не е чудно, че младежите не могат да запазят брака си при такива условия. Намесата в живота на младите съпрузи може и да не е съпроводена с спорове или неприятно отношение в фамилията.
Третият етап , който е обвързван с раждането на първото дете, в модела на българското семейство, се отличава от класическия със следните особености: – постоянно, при нефункционално систематизиране на фамилните функции не е ясно коя е функционалната баба и коя функционалната майка т.е. по какъв начин в действителност ще се реализира грижата, разпределението на времето и развъждането на детето. Често функциите са комплицирани и детето по скоро е наследник или щерка на бабата, а личните му родители са по – скоро негови брат и сестра. Майката и бащата работят, а бабата е пенсионерка. Тя прекарва доста време с детето, а може отношенията със снаха и да не са положителни. Това не може да не се отрази на детето. Нерядко то бива включвано в битката сред снаха и свекърва.
В четвъртия етап , когато се появява второто дете, както в класическия модел, се повтаря предходния етап и нищо съществено ново не се появява, с изключение на детската ревнивост, която елементарно може да откри свои поддръжници измежду членовете на огромното семейство.
Особеното в петия етап от живота на българското семейство е, че интензивно стартират да боледуват и стареят възрастните родители. Семейството отново претърпява рецесия. Старците стават безпомощни и подвластни от междинното потомство. Фактически те заемат позицията на дребни деца в фамилията, намесвайки се по – постоянно с скука и неспокойствие, в сравнение с с обич в фамилните връзки. От старците излизат нежелани и нелюбими деца, още повече, че по табиет те са привикнали да бъдат основни, да вземат решения за всичко, да са осведомени с всичко, което се случва. Този етап на следващото предоговаряне на връзките е непосилен за всички. В българското публично схващане като че ли липсва модел за независим живот на възрастните родители. Счита се за неприлично да се разреши възрастният да почине отвън фамилията си, да се прати в дом за остарели хора. По време на боледуването се смята за особена героизъм остарелият човек да се лекува вкъщи, а не в болничното заведение.
Нерядко този интервал от живота на старите членове на фамилията съответствува с интервала на половото съзряване на детето. В такова семейство то протича по – друго. Може да възникне коалиция на старците с подрастващите срещу междинното потомство. Например дядото прикрива неприятните оценки и действия на внука си в учебно заведение.
Обикновено междинното потомство намира занятие на подрастващите, като им трансферира грижата за болните старци, като по този метод ги привързват към дома, ограничавайки общуването им с връстниците и забавяйки процеса на личностното им израстване и оформянето на идентичността им.
Шестият етап е повтаряне на първия. Старците към този момент са умряли и пред нас е семейство с възрастни деца.
Много стадии от виталния цикъл на класическия западен модел участват и в българския модел на фамилията, напримеру стадия на ухажването, сключването на негласния (или частично гласния) сватбен контракт сред двамата сътрудници, раждането на децата, стадиите на психическото им развиване и прочие Но те участват в променен тип, в подтекста на огромното трипоколенческо семейство. Основните особености на българското семейство се заключават в следното:
- Семейството, като предписание се явява не ядрено, а трипоколенческо.
- Материалната и моралната взаимозависимост на членовете на фамилията е доста огромна.
- Границите на фамилната система като предписание са несъответстващо неоптимално проведени.
- Често се следи комплицираност на фамилните функции, неоптимално систематизиране на функционалностите, нужда от непрестанно договаряне и предоговаряне на отговорностите. Например, в фамилията, където бабата възпитава детето, тя в действителност се явява функционална майка на своя внук; мъжът и дамата са свързани интимно в леглото, само че може и да не са свързани посредством връзки на грижа и непосредственост, тъй като мъжът духовно и прочувствено е по – покрай своята майка. Той на първо място се грижи за нейните ползи. Функционално този мъж се явява брачен партньор на майка си и ухажор на жена си. Семейството живее главно от парите на брачна половинка, само че фамилния бюджет се разпределя от майка му, тъй че функционално тя се явява глава на фамилията.
- Индивидуалност и суверенитет на практика отсъстват. Младото потомство много тясно и притеснително е обвързвано с предходното потомство. Традициите, приемствеността и споровете тук се демонстрират изключително блестящо. Всеки член на фамилията се намира в всекидневен контакт с огромно количество близки хора. Той непрестанно се включва в комплицирани връзки, по едно и също време изпълнявайки доста обществени функции, постоянно много несъвместими. Социалната просветеност и диалогичност са нещата, които детето усвоява прекомерно рано. При такава фамилна организация като главен постоянно се явява въпросът за властта. Той се взема решение в подтекста на всякакво другарство: баща не разрешава, а мама позволява и всичко това се прави пред детето и известието е следното: „ Детето слуша мен, а не теб, значи аз съм главата. “
По подобен метод всяка фамилна система се стреми да реализира виталния си цикъл в сходство със законите за развиване на системата. В същото време пък при всеки витален цикъл фамилията се стреми да резервира своето положение сега т.е. да не се трансформира, според закона на хомеостазата.
КАК ДА ПРЕОДОЛЕЕМ НЕИЗБЕЖНИТЕ КРИЗИ В СЕМЕЙСТВОТО
Най – правилния отговор на този въпрос открих в една будистка алегория:
ВСИЧКО Е В ТВОИТЕ РЪЦЕ – ПРИТЧА ЗА ПЕПЕРУДАТА
Някога, доста от дълго време, живял в античен град фамозен Мъдрец. Той бил прочут с това, че намирал отговор на всички заложени му въпроси. Затова хората доста го почитали и постоянно ходели при него за съвет.
Веднъж, подразнен от славата на своя преподавател, един от неговите възпитаници решил да злепостави Мъдреца пред всички, като му зададе въпрос, на който той да не успее да отговори.
Младежът отишъл до близката морава, уловил най-красивата пеперуда и я затворил в шепите си. В обезверения си опит да се освободи, пеперудата пърхала с криле и го гъделичкала по дланите. Усмихвайки се ехидно, ученикът отишъл при Мъдреца и го попитал пред събралото се голям брой:
– Учителю, вие твърдите, че имате отговор за всеки въпрос. Аз държа в ръцете си една пеперуда. Щом знаете всичко, кажете ми – жива или мъртва е тя?
Докато изричал думите и гледал с високомерен взор, младежът крепко стискал ръцете си, където била затворена пеперудата. Ако Мъдрецът кажел, че тя е мъртва, той щял да я пусне да отлети, с цел да го опровергае. Но в случай че кажел, че е жива, той бил подготвен във всеки един момент да я смачка, в поддръжка на своята истина. В този миг, без даже да повдигне глава и да го удостои с взор, Мъдрецът отвърнал: – Синко, всичко е в твоите ръце…
По А. Я. Варга, Т. С. Драбкина, 2001 Издательство «Речь», оформление, 2001
